Пандемията от COVID-19 оказа силно въздействие върху преподаването, като подчерта предизвикателствата, свързани с прехода към дистанционно и онлайн обучение, и по-специално затрудненията при ангажирането на учениците и задоволяването на техните релационни и емоционални нужди чрез дигитални практики. Този принос предлага анализ на DigCompEdu (Redecker, 2017) – европейската рамка за дигитална компетентност на учителите, чрез сравнение с други оперативни модели, с цел да се хипотезират някои възможни интеграции, в светлината на най-важните теории и доказателства от изминалия период. Предложената интеграция включва измерения, свързани с комуникационни и социално-релационни умения, както и елементи, свързани с дигиталното благополучие и осведомеността за местни и глобални политики, с критичен поглед към преподавателските практики с използваните образователни технологии в различни контексти.
Автори:
Elena Gabbi, University of Florence (Italy)
Ilaria Ancillotti, University of Florence (Italy)
Maria Ranieri, University of Florence (Italy)